Стъклопакетите при различните климатични и високопланински условия

Нека да поговорим за … алпинизма. Човек би казал, какво общо има този спорт със стъклото или прозорците? Очевидно, ще стане въпрос за планинските заслони и спасителни станции. Да, шеговито изглежда, би помислил неспециалистът, това да е темата на статия в издание за прозорци, врати и фасади. Какво значение имат за индустрията два-три прозореца от някоя хижа? За катерачите-туристи? Е, те все по някакъв начин са направени…

Като оставим настрана дебата за значението и важността на различните спортове, ще се съсредоточим върху една истинска забавна алпийска история, звучаща почти като анекдот. Случката е по склоновете на Елбрус, най-високата точка в Европа. Едно момиче, начинаещ планинар, споделя палатката си не със синеок красавец, а с опаковки от зърнени храни, подправки, консервирани храни и др – запасите на цялата група от петнадесет души. За съжаление на останалите участници в похода, тя е също и бъдещ лекар. Защо „за съжаление“? Защото през първия ден, след като се завръщат от поход за аклиматизация, групата от здрави, но прегладнели ентусиасти намира момичето в горчив плач (тя е останала в лагера, за да се сготви храната) над планинската отварачка. „Момчета, нищо не е готово! – съобщава нещастният готвач – всичко е развалено! Шпроти, яхния, всичко! Всички банки са издути! „Опитните алпинисти въздъхнали, може би нещо са и казали (на себе си, тъй като те, освен това, са и джентълмени) и, за ужас на бъдещия лекар, започнали с апетит да поглъщат т.н. „негодни „храна. Кутиите се отваряли лесно – издутите консерви, „в равнината“ се считат за сигурен знак, че съдържанието е развалено, но в планината това е естествен процес, доставя може би интересни усещания при невнимателното отваряне. Консервата е херметично затворен обем, чието налягане се изравнява разбира се с атмосферното налягане на мястото на производство. При рибните консерви, това е практически е… височината на морското равнище.  „Употребата на продукта“ става до 3-4-5, а дори и 8000 метра над морското равнище – от тук идва и уплаха на момичето-готвач.

Експерименти показват, че нормалното атмосферно налягане на морското равнище е около 101.3 кРа. Но с всеки км извисяване, налягането намалява приблизително с 12 кРа – т.е., високо в планината налягането в запечатаната консерва е по-високо от атмосферното с 24 кРа, а на връх Елбрус – с цели 70 кРа или почти 1,7 „атмосфери“ – почти, колкото е в автомобилните гуми.

За какво са ни тези консерви – би попитал читателят!? В крайна сметка, това, което представлява стъклопакета не е ли една стъклена консерва, изпълнена с въздух или инертен газ под налягане? Законите на физиката не могат да бъдат отменени от маркетингови или рекламни брошури – прозорци, доставени от завод близо до морското равнище, например, в ски курорт на 2100-2300 м надморска височина, имат всички шансове да бъдат върнати от клиента или архитекта на бъдещия хотел или ресторант и той ще е абсолютно прав. Кой би харесал красивата панорамна гледка към необятните планински върхове през прозорци, съставени от неубедителни мехурчета?

Да, да кажем – сто метра разлика във „височината“ – са си просто едни още стотина метра, но при небрежен подход на производителя или изпълнителя, деформацията не може да бъде избегната.

Малко ли е? Ами естетиката? Като оставим настрана естетиката, нека да се обърнем към механиката и съпротивлението на материалите – „стъклопакетът“ в този случай би трябвало да се разглежда като конструкция под налягане, с всички последици от това. Времето в планините се променя бързо, пиковете в налягането и температурата в пъти надхвърлят „равнинните“. И дори добре изпълнената конструкция от стъклопакет е като сапунен мехур, който не променя якостните си свойства. Известните случаи са само на разрушени фасади.

За щастие, специалисти от групата фирми Glas Trösch, не забравят за своята „малка родина“ Швейцария, страната с най-надеждните банки, часовници и разбира се планини.

Сред десетките високопланински обекти, една компания се откроява с от „визитните си картички“ – Хижа Монте Роза (Monte-Rosa-Hutte), намираща се в едноименния ледник около Цермат (Швейцария) на надморска височина от 2883 m. В полупрозрачната конструкция на „хижата“ (всъщност, това е модерен хотел за 120 души), са използвани най-модерните в момента на изграждането енергоспестяващи и комбинирани стъкропакети, включително зърнени култури – неформално събрани, естествено от долината, които обаче не са застрашени от унищожение заради аргона и налягането в тях, което в процеса на производство е изравнено с това на терена. Тоест в оригиналната опаковка е имало някои стъклопакети с „обратно огъване“, които „еволюирали“ в идеално равна повърхност, след доставката до планината. Монте Роза не е рекламен проект или демонстрация на технология. Със същото усърдие „Glas Trösch“ подхожда към всички свои клиенти от планинските райони на Европа.

Но освен такива очевидни непреодолими сили, като разликата в надморската височина между мястото на производство и експлоатация на стъклото, има и други неочевидни – „подводни камъни“, в които разбиват усилията на много недалновидни производители и доставчици. Представете си възможния резултат от усилията на производители, доставчици, клиенти – падането или увеличаването на налягането, деформации, разпръскване на отломки!

Инженерите на компанията, които отначало се досетили за това въздействие, разработили специален клапан, монтиран в отворите за запълване с ICP газ, който намалява налягането при преминаване през „екстремуми“ и го възстановява до експлоатационните му норми. Тези клапани са инсталирани по подразбиране във всички прозорци, които ще изпитат атмосферно налягане по време на доставката до клиента. Тези иновации дават възможност да се премахне деформацията, напрежението и  унищожаването на стъклото като цяло. Технологията се използва на практика навсякъде – от алпийските ледници до катарската пустиня, от домашните хладилници до свръхзвуковите самолети.

Но да се върнем обратно към нашите злополучни катерачи и консервираните храни. Как можете лесно да си помогнете? Решението е просто – трябва да се купуват местни продукти, така проблемът с промяната в налягането ще изчезне от само себе си. Точно, както в кулинарно-алпийския пример, доброто решение при стъклопакетите е много просто – най-добре е да си ги купите, ако са произведени „наблизо“, още повече, че няма да се налага да принасяте в жертва качеството за сметка на логистиката и цената.