Централата на БАФТА в лондонския квартал Пикадили е ремонтирана от местното студио Benedetti Architects, което повдига покрива, за да вмъкне нов последен етаж и да обедини разнородните интериори.
Построена през 1883 г., сградата първоначално е използвана като Кралски институт за рисуване с акварел и е преустройвана периодично през следващите години, преди Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) да я поеме през 1976 г.
През 2016 г. архитектурното бюро Benedetti Architects печели конкурс за цялостно преустройство на пространството.
При проучване на таванското помещение ръководителят на проекта Ренато Бенедети открива две големи викториански покривни капандури, украсени с богато орнаментирана мазилка, които са били зазидани преди повече от 40 години, когато БАФТА създава киносалон в пространството под тях.
Проектът се съсредоточава върху повдигането на покрива и превръщането на таванското помещение в зона за членовете на Академията, като двете големи капандури се демонтират, реставрират и се монтират обратно като венец на новия последен етаж.
“ БАФТА харесаха идеята, въпреки че не смятаха, че това е възможно“, казва Бенедети. „Но ние направихме точно това и то беше движещата сила за целия проект.“
Преди да се отстрани внимателно орнаментната мазилка, бяха направени калъпи, които позволиха на реставраторите безпроблемно да съчетаят новите части с оригиналния дизайн.
Освен покривните капандури, почти всички оригинални елементи на сградата, като например подови настилки и стълбища, са били изгубени, тъй като в течение на времето части от сградата са отдавани под наем на различни наематели.
Под седалките в киносалона обаче екипът открива достатъчна част от оригиналния дъбов под, която да се монтира в новата заседателна зала на последния етаж.
„Дългите ленти бяха доста повредени, затова ги нарязахме на по-къси и ги положихме в геометрична форма“, казва Бенедети.
По подобен начин останалите от различни зони в централата на БАФТА мраморни парчета бяха сглобени и използвани за създаването на впечатляващ плот за заседателната зала.
В центъра на залата се намира овална дървена маса, която студиото проектира така, че да се усеща „по-приятелска и по-малко йерархична“, допълнена с комфортни „обгръщащи“ столове, които също могат да се разместват.
„Използвахме характерен клас дъб с големи чепове и несъвършенства, които обожавам“, казва Бенедети. „Това прави дървения материал по-интересен.“
За подово и стенно покритие навсякъде в сградата е използван добит по устойчив начин европейски дъб в различни шарки.
За основните зони за движение, като входното фоайе и стълбището, студиото използва теракот в цвят слонова кост с месингови лайсни, прозиращи между голямоформатните плочки.
Месинговите акценти се повтарят в цялата сграда по парапетите, лайсните, осветлението и по профилите около асансьорите. „Тук месинговата ламарина е с лек блясък, малко лъскава, но не прекалено бляскава“, казва Бенедети.
„Последният етаж се усеща като кулминация, кресчендо на пространството“, казва Бенедети.
Същата идея се повтаря и по стените, като долните етажи са обвити с дъбова ламперия, прекъсната от черни акустични панели, докато на етажа на членовете ламперията е с по-изтънчен профил, а панелите са заменени с месингова мрежа.
Травертинът е последният ключов елемент в палитрата от материали, използван под формата на големи каменни плочи, набраздени плочки, както и при един от баровете в сградата.
„Той има страхотна текстура и се използва още от римско време, така че е доста вечен“, обяснява архитектът.
Тройката покривни капандури, включително двете новооткрити, сега се намират над стаите на Дейвид Атънбъро – зона за членове, която гледа към короната на дърветата в двора на църквата „Сейнт Джеймс“.
Мебелите са избрани от архитекта в сътрудничество със Soho Home – интериорното подразделение на частният клуб Soho House.
За да се намалят топлинните загуби и да се предпазят от вредните ултравиолетови лъчи, покривните капандури са оборудвани със слънцезащитни стъкла от холандската компания Eyrise.
„Това е интересен нов материал, отвътре изглежда прозрачен, но отвън изглежда почти черен“, обяснява Бенедети.
Снимки: Luca Piffaretti, Jorda Anderson, Thomas Alexander, Rory Mulvey, James Newton, Jim Stephenson.