Въпреки че сетивният подход към застроената среда често се основава предимно на визуални аспекти, като цвят и светлина, когато се задълбочим във връзката на архитектурата със сетивата, се появяват други важни елементи, като аромати, текстури, звуци и дори вкусове. Тези компоненти са основополагащи за създаването на дълбоко преживяване между потребителя и средата, в която то се случва, което показва, че дизайнът и сетивното преживяване са неразривно свързани.
По този начин сензорният дизайн предлага поглъщаща атмосфера за пълния спектър от сетивата, където възприятието му се простира отвъд физическите граници. Пример за това е Vertical Panorama Pavilion в Калифорния (САЩ) със силна идентичност, свързана с винената традиция. Тази структура, със стъклен навес от цветни PVB междинни слоеве, служи като подслон за гостоприемството. Вдъхновен от природата, навесът на павилиона ангажира всички сетива: от текстурата на чакъла по пешеходната пътека до вятърните течения в района и характерните аромати на региона.
Проектиран от Studio Other Spaces, павилионът е замислен като смесица от изкуство, показващо ресурсите на региона и изобразяващо жизнения цикъл на лозята. Служейки като фокусна точка на пейзажа, той използва комбинация от кръгли и квадратни кухи стоманени секции, монтирани върху пръстеновидна греда със спирална основа, включваща 832 ламинирани стъклени панела с 24 вариации на прозрачни нюанси, използващи Vanceva PVB междинни слоеве. Тези цветове – включително нюанси на зелено, златно, червено, бордо, виолетово и синьо – представляват четирите параметъра на регионалния метеорологичен календар: слънчева светлина, интензивност на вятъра, температура и влажност.
Тъй като павилионът създава атмосфера, в която околността се разкрива постепенно, в земята са издълбани три кръгли пространства, в които се провеждат дегустации на вина: 13-метрово пространство, по-голямо 19-метрово пространство за дегустация и 5-метрово пространство за обслужване.
Цветните стъклени панели привличат вниманието на посетителите към отворения връх на навеса, като ги свързват с небето. Под него ниските места за сядане предлагат панорамна гледка към емблематични за региона места – долината Сонома, залива Сан Пабло, винарната Domaine Carneros.
Структура, която балансира дизайна и контекстуалните условия
Като се вземат предвид климатичните условия на Северна Калифорния, е построен мащабен модел, който е тестван във въздушен тунел, за да се засили охлаждащият ефект на преобладаващия югозападен вятър. В комбинация с това коничната форма и окулусът със северно изложение улесняват разсейването на евентуално натрупана топлина през горната част на павилиона. За да се осигури слънчева защита и издръжливост при температурни колебания, от вътрешната страна на стъклото е обмислено допълнително слънчево покритие, което придава сребрист оттенък и допълва рамката от неръждаема стомана.
Голяма част от сглобяването на навеса се извършва извън обекта, където König Glasbau произвежда ламинираните стъклени панели. Между стъклените панели бяха комбинирани до четири цвята PVB прослойки, за да се създадат 24 нюанса.
Освен това, за да се постигне взаимодействие между стъклото и стоманената рамка, отделните стъклени панели се придържат от специално изработена алуминиева рамка и са прикрепени към укрепващата конструкция върху специално изработен U-канал. Тази настройка им позволява да се подредят, без да се припокриват, като се запазват чистите цветове на всеки панел и се осигури правилното отвеждане на водата.
Дизайнът е оптимизиран с помощта на Grasshopper, след което е визуализиран в 3D модел и изпратен за изработка. Фирмата изработи сложната стоманена решетъчна рамка с помощта на временни щифтови съединения, така че цялата конструкция да може да се транспортира от работилницата до обекта.
Внимателният дизайн на структурата, съчетан с процес на контекстуално проектиране и откриване, подчертава как архитектурата, чрез задълбочен анализ на околната среда, може да ангажира сетивата ни и да създаде хармония с мястото. В случая с този павилион биодинамичните и биологичните земеделски практики на лозето не само насърчават средата за процъфтяващи лозя, но и култивират сетивно преживяване, което се предава на посетителите чрез сградата. По този начин дизайнът резонира с околната среда, в която е разположен.
Снимки: Adam Potts