Историческото стъкло на прозорците обикновено се подменя по време на реставрационни дейности – не защото е негодно, а защото липсват ясни процедури, стандарти и предвидима финансова рамка за повторната му употреба. Компания Sollingglas обаче доказва, че има и друг начин. Тя е разработила метод за оценка на автентичното стъкло, за неговото демонтиране от крилата без повреди и последващото му вграждане в съвременни стъклопакети.
В рамките на настоящ проект се реновират 50 прозорца на емблематична стара сграда. Поради нейната културно-историческа стойност и с цел максимална устойчивост, се възстановяват не само дървените рамки, но и оригиналното остъкляване. Единичните стъкла, изработени ръчно по историческия „цилиндричен метод“ преди повече от век, се трансформират в топлоизолационни двойни стъклопакети и се връщат в оригиналните си дограми.
Процесът започва с прецизно картографиране на стъклата и прозорците. След това те се нагряват в пещ до оптимална температура за последващото им почистване от стария маджун. Накрая стъклото преминава през техническа оценка. Тя се извършва чрез измерване на вътрешните напрежения с помощта на поляризирана светлина и методи за проектиране на сенки.
Чистият, равен ръб без дълбоки пукнатини е задължително условие за последващата обработка. Единичните автентични стъкла, които често са с дебелина под 3 мм, се комбинират с 4-милиметрови дистанционери и вътрешни стъкла с топлоизолационно (нискоемисийно) покритие. Така се оформят тънки стъклопакети с обща дебелина от едва около 10 мм.
При запълване на пространството с аргон се постига коефициент на топлопреминаване от 2,5 W/m²K, а при използване на криптон – 1,9 W/m²K. Проектът доказва, че повторната употреба на стъкло е напълно възможна и носи огромна добавена стойност за опазването на архитектурното наследство, съчетавайки автентичност и съвременна енергийна ефективност.
Снимки: Sollingglas